Бойко Димитров :: Една история

Една история...

Ти далече си от мен,и боли ме от това.
Но животът е такъв и изправя ни пред болка
за да оценим човека който обичаме...може,би..
дали е така или просто животът е гаден и обича
да ни кара да страдаме.
Дава ни любов прекрасна,но я отделя от нас на километри
и това разбива ни на хиляди частички.
Да истината е,че колкото и да боли
всъщност се радваме,че живота ни е събрал...
Аз се радвам,че съм с теб само теб обичам и не искам друга.
Помня онази събота станах в 5 часът аз и толкова спах от нетърпението да те видя.
Хванах 5и30 автобуса отидох на автогарата твърде рано...е все пак автобуса за Пловдив беше в 7и30ч.
Реших да отбия времето с една разходка из любимият ми град Бургас.
Сутрин е прекрасен отидох на брега посрещнах изгрева обърнах се и се запътих към автогарата.
Чаках да дойде автобуса последва едно пътуване.
Сърцето бе свито от очакване,то чакаше това виждане от години.
И ето това става факт аз идвах ^.^ . Беше страхотно тази седалка вече не ме здържаше идваше ми
да сляза и да бутам автобуса че да кара по бързо.
Както всеки курс и този имаше почивка по пътя...но как да чакам :(
Нямаше как трябваше да чакам...
Катур катур малко по-малко дойдох.
Пристигнахме....
Станах от седалката погледнах навън и те видях спрях за момент
казах сиКолко е красива
Слязох и си те хванах за ръчичка... толкова нежна и топла..
,а после последва и прегръдката... не исках да те пускам а знаех,че днес ще остана
за малко и пак ще се разделим
Обиколихме малко от града говорихме си...няма да забравя гласът ти
така красив като всичко в теб.
Виках си Господи благодаря ти за това ангелче красиво и добричко
Бях като зашеметен любувах се на всяка една секунда от времето прекарано с теб.
Бях толкова щастлив....но ето...пак стана време да пътуваме радостта изчезна дойде болката...
Гушнахме се гледахме се в очите...ах как боли от този спомен на раздяла дори сега сълзичка стича се по лицето...
Не исках да те пусна а знаех,че трябва казах си
Бъди силен не показвай слабост ... Но успях ли?...
Всъщност не мисля,че успях на обръщането ти видях тъгата и в твоите очи...
докато чаках автобуса за завръщането ми не спирах да мисля за този поглед...
Идваше ми да заплача,но не можех пред всички тези хора...
Дойде автобуса,и със всеки километър който ме отдалечаваше от теб
ме болеше все по силно...
Стана тъмно не пуснаха светлината в автобуса за това можех спокойно да пророня някоя друга сълза
Не оставяйте с впечатлението,че не ми е харесала тази среща...
Точно обратното в целият ми живот не съм се чувствал така прекрасно просто раздялата ме
убиваше.
Сега чакам да мога пак да те видя съкровище мое...
Но до тогава всеки час,всяка минута,всяка секунда ще боли в мен защото сме далеч един от друг.
Обичам те мило.

Написано то Бойко Димитров
за Даниела Залъмова

П.П: Ти винаги ще си останеш моята единствена любов!!!

Нагоре