Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. mt46
6. kvg55
7. wonder
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. deathmetalverses
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. mt46
6. kvg55
7. wonder
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. deathmetalverses
Най-популярни
1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
Най-активни
1. sarang
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. iw69
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. iw69
Постинг
19.10.2016 19:00 -
Не ми се пише , не ми се мисли вече
Не ми се пише ,
не ми се мисли вече ,
нови стихове , в мрак обвити .
За една , за втора ,
мислих , но пак в руйни потъвам .
Доброто сърце , в гроб ще заровя ,
и душата в неговия ковчег ще затворя .
За какво са ми ?
Неоценени , чувства ,
неоценени сълзи в пръста потъват .
Неоценена болка ,
като камбанен звън в тялото отеква .
Всяка минава ,
и в вярност се врича ,
когато душата прероди се ,
когато сърцето съживи се ,
когато на седмото небе те вдигне ,
от там те пуска
падението ти вече не е нейна грижа ,
раните отново ще лекувам сам .
Дано щастливи да са те ,
тези , които поиграха си ,
с разбитата душа .
На , никой злото не жела ,
виновен съм , че се доверявам ,
виновен , че в доброто още вярвам .
И нека виновен да загина ,
на всички и за всичко .
Свикнал с наведена глава да крача ,
себе си да тъпча ,
от щастието да бягам ,
със самотата да се разкарвам ,
хванати ръка за ръка ,
в здрава връзка ,
една е тя ,
която нивга не ще ме предаде ,
която до мен ще седне ,
ще ме изслуша ,
никога не ще ми възрази ,
никога не ще ме предаде ,
една е тя ,
и тя е Самотата .
~ Бойко Димитров ~
не ми се мисли вече ,
нови стихове , в мрак обвити .
За една , за втора ,
мислих , но пак в руйни потъвам .
Доброто сърце , в гроб ще заровя ,
и душата в неговия ковчег ще затворя .
За какво са ми ?
Неоценени , чувства ,
неоценени сълзи в пръста потъват .
Неоценена болка ,
като камбанен звън в тялото отеква .
Всяка минава ,
и в вярност се врича ,
когато душата прероди се ,
когато сърцето съживи се ,
когато на седмото небе те вдигне ,
от там те пуска
падението ти вече не е нейна грижа ,
раните отново ще лекувам сам .
Дано щастливи да са те ,
тези , които поиграха си ,
с разбитата душа .
На , никой злото не жела ,
виновен съм , че се доверявам ,
виновен , че в доброто още вярвам .
И нека виновен да загина ,
на всички и за всичко .
Свикнал с наведена глава да крача ,
себе си да тъпча ,
от щастието да бягам ,
със самотата да се разкарвам ,
хванати ръка за ръка ,
в здрава връзка ,
една е тя ,
която нивга не ще ме предаде ,
която до мен ще седне ,
ще ме изслуша ,
никога не ще ми възрази ,
никога не ще ме предаде ,
една е тя ,
и тя е Самотата .
~ Бойко Димитров ~
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 935
