Най-четени
1. zahariada
2. varg1
3. radostinalassa
4. mt46
5. leonleonovpom2
6. wonder
7. kvg55
8. planinitenabulgaria
9. hadjito
10. sparotok
11. zaw12929
12. getmans1
13. bosia
14. rosiela
2. varg1
3. radostinalassa
4. mt46
5. leonleonovpom2
6. wonder
7. kvg55
8. planinitenabulgaria
9. hadjito
10. sparotok
11. zaw12929
12. getmans1
13. bosia
14. rosiela
Най-популярни
1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
Най-активни
1. sarang
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. iw69
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. iw69
Постинг
30.07.2015 23:40 -
Вълк единак
Автор: stihchetata
Категория: Поезия
Прочетен: 1141 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 30.07.2015 23:56
Прочетен: 1141 Коментари: 0 Гласове:
0
Последна промяна: 30.07.2015 23:56
Вълкът отиде до ръбът на скалата , където го чакаше неговата вълчица . Опита се да се доближи до нея , но тя се отдръпна . Вълкът потръпна , усети студенина , но не беше от времето . Знаеше , че тази нощ ще се раздели със своята вълчица . Виждаше сбогуването във милият и поглед и в същото време толкова болезнен . Тя се обърна и мълчешком си тръгна . Ето , че сянката и се загуби сред осветените във нежно синьо дървета . Остана сам с луната , която тъжеше с него и го галеше нежно с луните си лъчи . Вълкът се приближи до ръбът на скалата . Вгледа се към бездната и имаше желание да се хвърли в нея . Нямаше стимул да продължи напред но силния му характер го спря . Насочи поглед към луната и право от сърцето му излезе вой , толкова тъжен и силен . Всички нощни създания се скриха в убежищата си , а вълкът продължи цяла вечер да споделя болката си със луната - единствената му приятелка и утеха . От тази нощ и до днешни дни вълкът си остана единак и чака своята вълчица там качен на скалата със своя вой разговаря със луната , а тя все така го утешава с нежните си ласки от луните си лъчи !
Б.Димитров
Б.Димитров
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 935