2. varg1
3. radostinalassa
4. mt46
5. leonleonovpom2
6. wonder
7. kvg55
8. planinitenabulgaria
9. hadjito
10. zaw12929
11. bosia
12. sparotok
13. getmans1
14. rosiela
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. iw69
Минали бяха две тежки години , в които беше загубил всичко и се бореше като грешник да излезе от зловещата дупка , в която бе пропаднал .
На кого му пукаше , че вечер кошмарите го будеха и седеше дълго през прозореца с надежда да се върне ?
На нея ли ?
Едва ли !
Той знаеше , че тя го е забравила отдавна . Не вдигаше телефона , когато единственото му спасение беше да чуе гласът и за да може да се изправи и седеше на пода легнал като дрипа , която е захвърлена и непотребна . Толкова копнееше да чуе гласът и макар и да го нагруби , той щеше също и да го стопли .
Той вече нямаше нищо, превърнат във нищо в нищожния си живот в който нея я нямаше . Нямаше как да забрави предателството , нямаше как да забрави тежките и последни думи , които като екот още кънтяха в стаята . Нейната половина от леглото седеше непокътната и до ден днешен . На шкафчето и седеше розовата шапка , която и беше подарил за да му напомня всичко за нея . Все още усещаше аромата и вкусът на устните и . Все още единственото което го топлеше е споменът от силните и прегръдки . Със тези спомени той заспиваше всяка вечер и събуждаше насълзен , защото искаше един ден да не се събуди повече , за да е с нея постоянно.
Б.Димитров